сряда, 11 ноември 2015 г.

Ърнест Клайн "Играч първи, приготви се"

"Изведнъж ми мина през ум колко абсурдно изглеждаме отстрани: момче с ризница и немъртъв крал, наведени над класическа аркадна игра."
...

Знаех, че този роман ще ми хареса, така и стана. Пълно припокриване с предварителните очаквания. Може да се прочете на един дъх, но аз умишлено го разтегнах в няколко дни, просто защото не исках да излизам от него. Така както един геймър би живял наистина в играта си ако има такава възможност.

Годината е 2045, а виртуалната реалност вече е факт. Един ексцентричен милиардер и собственик на най-голямата онлайн игра в света оставя интересно завещание след смъртта си. Той обявява публично, че е скрил награда в играта и който се добере до нея ще наследи както неговото богатство, така и играта му. В резултат хиляди се включват в т.нар. от тях лов. Само че това не е толкова лесно - виртуалния свят е огромен, разпростира се на хиляди планети и въпреки многото желаещи минават години без никой да успее да намери каквото и да било. Историята започва с първия ловец, който прави пробив и намира първата следа. За да се стигне до наградата трябва са се намерят три ключа които отварят три врати. За целта трябва не просто да си съобразителен, а да умееш да мислиш и да правиш правилните връзки между наглед несвързани неща.

Действието, разбира се, е динамично, с много обрати. Виртуалната реалност тук се приближава максимално до това, което ни очаква скоро (надявам се). От друга страна авторът прави голям реверанс и дълбок поклон към множеството игри, филми, книги, музика от 80-те години на миналия век, когато до голяма степен цялата тази култура се е развивала с бързи темпове. Аз изгледах WarGames покрай книгата, защото играе съществена роля в действието - стар филм, леко носталгичен, но приличен за времето си, забавлявах се много.

"Играч първи, приготви се" е роман за геймърите, за тяхната страст и културата им, за реалността, в който живеят и която често е неразбираема за останалите. Всеки, който е посрещал изгрева сутрин защото не може да спре да играе, ще успее да се види в романа. Макар по правило геймърите да не четат много :)

Наистина много се забавлявах с този роман, епичен, маниашки и нърдовски, харесаха ми и героите, и действието, и страхотната виртуална реалност.

За финал искам да спомена някои неща за превода на този роман. Обикновено, когато се издава подобен вид книга на български, веднага се коментира как няма начин да се преведе адекватно, как се губи от превода и пр. Това, за мен, са си чисти предразъдъци. Все едно да кажеш, че "Възвишение" на Милен Русков няма начин да се преведе на друг език, което не е вярно.  "Играч първи, приготви се" се чете съвсем добре на български, просто имената на всички игри са оставени на английски, защото така са разпознаваеми и защото така ги използва цял свят. Филмите са с официалните си преводи на български с някои изключения - например Blade Runner си е Блейд Рънър, защото на никой няма да му хрумне да го произнесе "Беглец по острието". Думите, които са навлязли в разговорната реч под влияние на интернет средата също са преведени както ги използваме в ежедневието си (например кол център). За мен превода е идеален и много се радвам на издателството, че се е нагърбило да издаде подобен роман на български език.

Още за романа в Още един блог за книги.




Издание на Intense

Във Goodreads

неделя, 8 ноември 2015 г.

Робърт МакКамън "Границата"

...

"Границата" започва като филм, няма време за начални надписи, вместо това още на първата страница човек се оказва насред космическа битка. Два извънземни вида са се вкопчили в смъртоносна схватка в орбита около Земята. Те са толкова съсредоточени в техния си спор, че изобщо не обръщат внимание на хората долу на планетата. И макар тези хора да не са свързани пряко с този конфликт те понасят тежки последици - от небето постоянно падат големи кораби, които разрушават и опожаряват земните градове, атмосферата е отровена и причинява тежки заболявания, включително превръщането на хората в зомбита.

Насред това опустошение се лута едно 15-годишно момче, което не помни абсолютно нищо, дори собственото си име. Спасяват го група хора, които са се барикадирали в стар жилищен комплекс. Това момче, което ще нарече себе си Итън, в момент на смъртна опасност открива, че може да прави най-различни неща само със силата на мисълта си. И понеже два извънземни вида никога не са достатъчни на сцената ще се появи и трети, който като един истински Doctor Who няма да вземе страна в спора, а ще се опита да помири всички. 

Действието в романа се развива бързо, в рамките на дни. МакКамън успява да подържа напрежение до самия край и човек дори и да се досеща на къде ще тръгнат нещата, все пак не е сигурен. Това, което не ми харесва при него е, че много му личи, че е американец. Успях да му простя това в "Момчешки живот", но тук наистина не стои добре. Героите му са прекалено идеални. Имаше няколко излишно сантиментални сцени като извадени от стандартна холивудска продукция. Не ми хареса, че древното извънземно беше изпратено от "по-висша сила", а единственото нещо, което хората го попитаха е "Има ли Бог?" (не се сещам за по-лош въпрос, който можеш да попиташ едно извънземно, във Видимата вселена).

Въпреки това страшно се забавлявах с този роман. Маккамън пише добре и историята се развива плавно и естествено, просто е малко по-детски, отколкото ми се искаше - особено към края.   

В българското издание има кратък предговор за самия автор, нещо, което приветствам. Върху корицата има релефни елементи, които много красиво блестят в зависимост от това под какъв ъгъл ги гледаш. Но по-интересното е, че човек започва да "извлича смисъл" от тези пчелни клетки някъде към средата на романа. И израза не е мой - така казва един от извънземните, който знае езика, но не усеща добре нюансите му. Все пак намирам израза за много точен :)

Още за романа в Книголандия.


Превод на Елена Павлова, която пише най-интересните бележки под линия

Художник на корицата Живко Петров

Издание на Deja Book

Във Goodreads