сряда, 30 декември 2015 г.

Питър Уотс "Отвъд разлома"

"Животът е информация, оформяна от естествения подбор."
...

"Опитали са се да изрежат дори религията от генетичния ми материал, но се оказва, че Бог се ражда от страха."
...

Питър Уотс пише истинска научна фантастика и не си играе на дребно. И други автори го правят, но малко са тези, които наистина остават в жанра - в повечето случаи има известно разпиляване. Уотс винаги успява да остане в рамките на науката и затова толкова много го харесвам. Впечатли ме както никой друг в последните години в Слепоглед, а в този сборник с разкази получих отново чиста доза наука - понякога трудна за мен, но винаги вдъхновяваща.

Името на сборника пряко кореспондира с последния разказ, "Ниша", който пък е свързан с книгите за разломите, които за съжаление не съм чела (заедно с "У дома"). В този разказ темата за екологичната катастрофа в която живеем ми беше най-въздействаща, макар да не се споменава пряко.

Но да се върнем на биологията. В откриващия разказ, "Нещата", Уотс ни връща към един стар филм, Нещото, но видян по съвсем различен начин. Ако във филма имахме гледната точка само на хората, то в този разказ всичките събития са представени от гледна точка на извънземното, което е катастрофирало на Земята. Аз лично не бих нарекла това същество чудовище, а да се видим, ние хората, през гледната му точка, наистина е уникално преживяване.

В "Островът" различни интелекти - човешки, изкуствени и извънземни - се сблъскват в ситуация, безкрайно далече в бъдещето, като всеки един от тях се опитва да "изпълни" собствения си заложен код. Много е добър Уотс в тази тема и с лекота борави с нея. Това се отнася и за следващия разказ "Второто пришествие на Джасмин Фиджералд", който е един от най-любимите ми в този сборник, заедно с "Еднодневка" и "Посланик".

Сборникът съдържа общо 13 разказа, няма да ги споменавам всички, само ще кажа, че нямаше такъв, който да не ми хареса. Истинско удоволствие за четене и една идея по-леко от Слепоглед - може би защото са разкази и човек може малко да си поеме дъх между тях. Истинска наука, вплетена в художествена литература, с високи изисквания към читателя - difficult but rewarding.

Питър Уотс е истински майстор в жанра, не само ще прочета и останалите му романи, но и ще го държа под око :)
 
Още за сборника в ShadowDance, Книголандия


Превод на Богдан Русев

Художник на корицата Живко Петров

Издание на DejaBook

Във Goodreads

неделя, 27 декември 2015 г.

Давид Лагеркранс "Онова, което не ме убива"

...

"Онова, което не ме убива" /The Girl in the Spider's Web/ е продължението на трилогията Милениум на Стиг Ларшон, но написана от друг автор. Предполагам, че много хора биха били скептични към едно такова начинание, но бързам да споделя, че според мен Давид Лагеркранс се е справил много добре с тази нелека задача. 

Действието е романа се развива малко след събитията от трилогията и започва с Франс Балдер - блестящ учен, който работи върху свой собствен ИИ. Той има син, който е аутист, но в някакъв момент от живота си захвърля всичко и решава да се посвети на него. От друга страна неговите разработки върху изкуствения интелект се оказват желана хапка за не една страна и той се оказва в центъра на жестока война за информация.

По това време главният герой на трилогията, Микаел Блумквист, се намира в нещо като криза - вестникът има финансови затруднения и е все по-трудно да се конкурира с една настроена на развлекателна вълна "журналистика". Той обаче попада на историята на Балдер и когато разравя по-надълбоко се натъква на промишлен шпионаж от много високо ниво. Някъде там попада и на другия любим главен герой - Лисбет разбира се. 

Лисбет се включва малко по-късно в действието, но го прави по своя неповторим начин. Хареса ми, че автора ни предоставя нови факти от нейния живот, неща, които ги няма в трилогията и по този начин е доизградил образа ѝ. Блестяща е Лисбет тук по нейния си нърдовски начин. 

Романът е много съвременен и засяга нещо изключително актуално тук и сега - информацията и властта, която тя давя. В един свят на поизчерпани природни ресурси информацията е най-скъпо струващата валута. Борбата за контрол върху новите технологии си е истинска война, в която никой не е пощаден. 

Давид Лагеркранс се е справил чудесно с техническата страна, видях в благодарностите на края, че се е консултирал със съответните специалисти, затова и хакерството, и изкуствения интелект в романа отговарят на действителността /към момента/. И макар да има малко формули и математика, те са представени на съвсем достъпен език, така че дори някой да не е чувал за криптиране, няма да се затрудни. В романа много достъпно е обяснено какво е квантов компютър и защо е толкова интересен, както и малко информация за т.нар. елиптични криви, които пък бяха интересни на мен.

Лагеркранс пише по-стегнато и самата книга не е толкова обемна. Финалът на романа е отворен и аз лично ще се радвам да има следваща част. Мисля, че дори на Стиг Ларшон ще му бъде интересно до къде ще стигнат героите му :)

Още мнения за романа в Под моста, Аз чета, Автора


  
 Превод от шведски Росица Цветанова

 Готина корица на Стефан Касъров и Ивайло Петров /фотограф/

 Издание на Колибри

 Във Goodreads


вторник, 22 декември 2015 г.

Феликс Палма "Картата на небето"



"След изчитането на стотици романи от всякакъв вид бе установил, че само онези, които криеха някакъв фантастичен елемент, разтърсваха ума му с взрив от необяснимо удоволствие, сравнимо единствено с оргазма. Не знаеше защо другите истории не успяваха да предизвикат у него такова усещане и не проумяваше, че има хора, неподатливи на въздействието му. Всичко това го бе навело на мисълта, че тази негова любов към фантастичното трябва да има някаква биологична причина, но науката на неговото време не бе толкова напреднала, че да се рови в човешкия мозък, търсейки тайната на страстите му."

Мога спокойно да оставя само горния цитат и с това ревюто на този роман да е съвършено завършено. Защото съвсем точно описва любовта към четенето на фантастика :)

"Картата на небето" е втория роман от Викторианската трилогия на Феликс Палма / след "Картата на времето"/ и като такава не бива да се чете като самостоятелен роман - не само заради общите герои, но и защото авторът не обяснява отново какво се е случило. По мои сметки действието в романа се развива около две години след първата част и този път познатия ни и съвсем истински Хърбърт Уелс е главен герой.

По едно случайно стечение на обстоятелствата Уелс попада в Природонаучния музей в Лондон и това слага началото на поредица от събития - както напред в бъдещето, така и назад в миналото. Защото неговите марсианци от "Война на световете" ще нападнат Земята съвсем не на шега и този път няма да измрат от бактериите, а ще завладеят безусловно планетата. 

Същевременно, в Америка, един стар герой ще възкръсне от мъртвите и, малко от скука, ще вземе да се влюби.  Неговата дама, в опит да го прогони, ще поиска от него нещо невъзможно, но както добре знаем, в една безкрайна Вселена няма невъзможни неща.  

Обратно в миналото ще станем свидетели на една обречена мисия - търсенето на центъра на Земята някъде в антарктическите ледове. Тази част от романа много прилича на "Ужас" на Дан Симънс, не само заради сходните обстоятелства, но и заради оригиналната интерпретация на събитията и от двамата автори. На финала, разбира се, всички времеви линии и всички герои ще се подредят в правилните си орбити.

"Картата на небето" е много четивен роман, съобразен с духа на времето от края на XIX и началото на XX век, с много обрати, прескачане на времеви отрязъци, добро количество литература и специфичен език. Много приключенска. Ако трябва да сравня двете части настоящата ми се видя малко по-бавна като действие, но спомените ми от първата част са с няколко годишна давност. Страхотно се забавлявах и се надявам да видим и третата част на български език.

Потърсете в Гугъл как изглежда господин Уелс, защото утре може да стои срещу вас в метрото :)



 Превод от испански Светла Христова

 Издание на Изток-Запад

 Във Goodreads







Харесах още:
"Но въпреки че умееше да лъже в множество житейски ситуации, без да му мигне окото, за жалост в едно нещо винаги бе откровен: ако не харесваше даден роман, не бе в състояние да каже една добра дума за него. На първо място вкусовете показват що за човек си, а Уелс не понасяше мисълта да мине за човек с толкова долнопробен вкус, че да му се нрави "Едисон покорява Марс".
...
"Помисли си, че да живееш означава да потвърждаваш клишета."

Note to H.G.Wells: Тhe early 21st century is so frustrating...