...
"Границата" започва като филм, няма време за начални надписи, вместо това още на първата страница човек се оказва насред космическа битка. Два извънземни вида са се вкопчили в смъртоносна схватка в орбита около Земята. Те са толкова съсредоточени в техния си спор, че изобщо не обръщат внимание на хората долу на планетата. И макар тези хора да не са свързани пряко с този конфликт те понасят тежки последици - от небето постоянно падат големи кораби, които разрушават и опожаряват земните градове, атмосферата е отровена и причинява тежки заболявания, включително превръщането на хората в зомбита.
Насред това опустошение се лута едно 15-годишно момче, което не помни абсолютно нищо, дори собственото си име. Спасяват го група хора, които са се барикадирали в стар жилищен комплекс. Това момче, което ще нарече себе си Итън, в момент на смъртна опасност открива, че може да прави най-различни неща само със силата на мисълта си. И понеже два извънземни вида никога не са достатъчни на сцената ще се появи и трети, който като един истински Doctor Who няма да вземе страна в спора, а ще се опита да помири всички.
Действието в романа се развива бързо, в рамките на дни. МакКамън успява да подържа напрежение до самия край и човек дори и да се досеща на къде ще тръгнат нещата, все пак не е сигурен. Това, което не ми харесва при него е, че много му личи, че е американец. Успях да му простя това в "Момчешки живот", но тук наистина не стои добре. Героите му са прекалено идеални. Имаше няколко излишно сантиментални сцени като извадени от стандартна холивудска продукция. Не ми хареса, че древното извънземно беше изпратено от "по-висша сила", а единственото нещо, което хората го попитаха е "Има ли Бог?" (не се сещам за по-лош въпрос, който можеш да попиташ едно извънземно, във Видимата вселена).
Въпреки това страшно се забавлявах с този роман. Маккамън пише добре и историята се развива плавно и естествено, просто е малко по-детски, отколкото ми се искаше - особено към края.
В българското издание има кратък предговор за самия автор, нещо, което приветствам. Върху корицата има релефни елементи, които много красиво блестят в зависимост от това под какъв ъгъл ги гледаш. Но по-интересното е, че човек започва да "извлича смисъл" от тези пчелни клетки някъде към средата на романа. И израза не е мой - така казва един от извънземните, който знае езика, но не усеща добре нюансите му. Все пак намирам израза за много точен :)
Още за романа в Книголандия.
Превод на Елена Павлова, която пише най-интересните бележки под линия
Художник на корицата Живко Петров
Издание на Deja Book
Няма коментари:
Публикуване на коментар