четвъртък, 21 май 2015 г.

Джош Малерман "Кутия за птици"

"В личната ѝ тишина сърцето ѝ бие по-силно."
...

В нашия свят, изневиделица, се появява нещо, което убива, но не може да се види. Не защото е невидимо, а защото самия акт на виждане означава сигурна смърт. Безусловно. Няма оцелели, които да разкажат, няма как да се натрупа някакъв полезен опит, за да се вземат мерки. Хората просто полудяват и сами отнемат живота си. В началото са само единични случаи, после се превръща в епидемия.

Света се срива бързо. Единствения шанс на хората да останат живи е да не поглеждат навън. Затова те се барикадират по домовете си, затъмняват прозорците си, а когато излизат на вън носят превръзки на очите си. И въпреки това повечето не успяват. Защото винаги поглеждат.

На фона на тази всеобща лудост главната героиня, Малори, разбира, че е бременна от мъж, който няма да се появи повече в живота ѝ. Решава, че ще задържи детето и заминава за един спасителен адрес, който намира във вестника - преди всички видове комуникации да изчезнат напълно. Действието в романа се развива от нейната гледна точка, но не тече последователно във времето и обхваща около пет години. Много въздействащо е постоено повествованието - започва някъде от края и през цялото време човек осезаемо усеща ужаса и трагедията които вече са се случили. За това време тя успява да подготви две невръстни деца за новия свят - в който няма цвят, нито музика, нито поезия, нито дълги изречения. Няма небе, нито хоризонт. Има само четири стени и убийствени правила. Тихо e и всеки шум е наситен с много информация. Много ми допадна Малори и нейния здрав разум, аз не бих се справила на нейно място.    

Признавам си, че бях силно заинтригувана от тези същества, които карат хората да губят разсъдъка си. Приемах ги за заплаха, но не и за зли. Не става ясно дали действат съзнателно. Лично за мен по-скоро нямат за цел да заличат човечеството от Земята. Имаше някаква тотална невъзможност хората и тези същества да осъществят какъвто и да е контакт, да не говорим за общуване. Това не ги прави автоматично лоши, просто различни, несъвместими с човешките възприятия.  

Романът е мрачен, наситен с много страх, напрежение и адреналин. Усещането е не толкова за нещо, което постоянно ти диша във врата, а за нещо, което иска да се докопа до ума ти. Да бръкне вътре. По-скоро грубо.

"Кутия за птици" страшно много ми хареса, ще следя автора за в бъдеще :)

Още за романа в Книголандия



 Превод на Невена Дишлиева-Кръстева

 Много красива корица на Живко Петров

 Издание на Deja Book

 Във Goodreads