"Даже и нещата да изглеждат стряскащи, не е зле да бъдат измервани" според Хумболт
...
"В този миг той разбра, че никой не желае да използва разума си. Хората искаха спокойствие. Искаха да ядат и да спят, останалите да са доброжелателни към тях. А да мислят не искаха." според Гаус
...
В "Измерването на света" става въпрос за двама учени, реални исторически личности, всеки с висок принос в областта си. На задната корица пише, че романа е извършил истинска революция в немските книжарници, оставил зад себе си по продажби Дан Браун и Дж. К. Роулинг. Така поднесената реклама обаче е нож с две остриета. Романа не е толкова лесен за четене, изказа на Даниел Келман е тежък, а ако нямаш някаква предварителна подготовка - няма да разбереш нищо от тази история. Ще поясня.
Единия герой е Карл Фридрих Гаус, математик, с голям принос не само в различни области на математиката, но и в природните науки, включително астрономията. Много се дразни на бавното мислене на хората като цяло. Ядосва се, че не живее по-късно когато ще има лек за зъбобол и няма да се налага да се вадят всички възпалени зъби. Дразни се на "тъпотата" на своите студенти, циничен е. Като цяло е голямо мрънкало, не просто не обича да пътува, а направо изпада в истерия, когато му се наложи да го прави. Сприхав е и се чуди на другия учен, който пък не се спря на едно място.
Този друг учен е Александър Фон Хумболт, немски естественик и изследовател. В една от неговите експедиции е открит перовскита (peroffskite), това е минерал, който представлява около 40% от масата на нашата планета. Въпреки изобилието му в недрата на Земята, този минерал не е забелязан, нито класифициран от геолозите чак до 1837г. Тези факти не се споменават в романа, там има други негови постижения, но по една случайност попаднах на тях в книгата на Димитър Съсълов "Животът на свръхземите". Въпросният минерал е изключително важен за откриването на такива планети. Но това е сега. В "Измерването на света" става въпрос за опознаване на собствения ни дом и Хумболт го прави с истинска откривателска страст. Да открива и класифицира растения, животни, скали, мини, вулкани и всякакви други природни ресурси, е буквално в кръвта му. Картографира непознати територии, изкачва високи върхове. Много методичен, много отдаден на работата си, вглъбен и малко странен.
Двамата изглеждат като пълна противоположност. Гаус живее в света на цифрите, изчислява орбитите на планети, а Хумболт - на открито, близо до природата и далече от дома си.
Авторът ни предлага своята интерпретация за живота на тези двама гении. В интерес на истината не става ясно, че те са били съвсем истински хора. Ако не се сетиш да се поразровиш, може да си прочетеш романа и без да знаеш този факт. Моя съвет е ако се захващате с тази трудна книга да отделите 5-10 мин. и да се запознаете с научните постижения на Хумболт и Гаус, в противен случай има голяма вероятност да я захвърлите още в началото.
Единствената ми критика към Келман е стила на писане, който е избрал за този роман - твърде тежък ми дойде и това донякъде е опропастило цялата му хубава история.
Келман ми хареса много повече в "Слава" - съвременен роман, доста по-добре написан като стил. Четох го набързо, много ми хареса и ще го препрочета отново някой ден на спокойствие.
Превод от немски на Жанина Драгостинова
Издание на Колибри
Във Goodreads
Няма коментари:
Публикуване на коментар