четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Сергей Лукяненко "Белова"


"Сега дуелите не са на мода. И изобщо, всичко стана "лайт". Любовта е лайт, вярата е лайт, патриотизмът е лайт."
...

"Всяка среща е малка шпионка, гледаща към свят, в който ти би могъл да живееш."
...

"Белова" започва от там, от където свършва "Чернова" - не е огледална история или нещо такова, а съвсем истинско продължение. Все пак в "Белова" се доизясняват някои от събитията, така че наред с новото действие има и вид надграждане на първоначалната история. Съответно героите са същите и задължително трябва да се прочете първо Чернова-та. Наложи ми се да прехвърля последните глави, за да си припомня кой за какво се бореше.

В края на "Чернова" нашия герой Кирил мисли да си купи билет за Харков, така че в началото на "Белова" го намираме във влака на път за натам. Той обаче не успява да стигне безпрепятствено до Харков, защото го преследват. С няколко маневри успява да се добере до митница, след което следва препускане в различни светове, където ще среща един по един старите си приятели и врагове. Има и няколко нови фигури, включително истински робот. Точно обикалянето на тези светове ми беше най-приятната част, изобщо не бързах да си тръгна от там. По-спокойна е Белова-та от към екшън, но аз не намирам това за недостатък.  

Всяка глава започва с малко лирично отклонение, което ни въвежда в действието, но е стегнато и в повечето случаи доста забавно. В тази книга Кирил до голяма степен прави равносметка на живота си като постоянно се занимава с въпроса за избора. И в най-задънената ситуация човек все пак има някакъв избор и Лукяненко доста се е заиграл с темата като самия избор е представен по-скоро като осъзнаване. Кирил в крайна сметка взима решение, затова и края на романа е съвсем истински, няма намек за следващи събития. На мен много ми хареса този финал, надъхващ и философски едновременно. 

Аз лично не съм разочарована от "Белова", напротив - беше ми супер приятно да я изчета и да се нося волно из различните светове, които посещава Кирил. Вярно, че малко дълга стана паузата между двете части във времето, но не мисля, че това е направено нарочно, и в момента, в който държах книгата в ръце, вече не мислех за това. Чакането определено си струваше :)

Още за романа от Христо в Книголандия и Милена в Аз чета.



 Превод отново на Васил Велчев

 Издание на ИнфоДар

 Във Goodreads

събота, 22 февруари 2014 г.

Зюлфю Ливанели "Историята на моя брат"


...

Зюлфю Ливанели пише истинска Литература и твърдо стоя зад думите си. Станах неволен свидетел на реакция "турски писател = турски сапунен сериал". Няма такова нещо при Ливанели, няма да намерите и капка мелодраматичност  в неговите романи.

"Историята на моя брат" започва с убийство, обаче то остава малко настрани от действието. Главният герой успява да прикове вниманието върху себе си още на първата страница - с две думи много е странен, но аз лично мигновено го харесах. Той е пенсиониран инженер и се е оттеглил от големия град, в случая Истанбул, за да се наслаждава на живота на спокойствие в малко село на брега на Черно море. Живее в малка къща, в която има само една стая, освен кухнята, която не е библиотека. Дори си е разделил стаите тематично - има си стая на отмъщението, на ревността, любовта, сексуалността, войната, самоубийствата и убийствата. Кой знае защо много ясно си я представих тази къща заедно с обитателя ѝ. Плюс, кучето му се казва Цербер и освен това не докосва никой и не дава да бъде докосван, дори и под формата на ръкостискане. Няма да споменавам дори системата му за обличане, и преди да решите, че е пълно куку, ще ви кажа - да, такъв е, обаче е адски очарователен. Прилича ми на героя на Джак Никълсън в As Good as It Gets, поне моята асоциация е такава.

Покрай въпросното убийство той се запознава с една млада жена, която е журналистка, или поне се опитва да е такава. Тя определено не го харесва в началото, но не успява да устои на историите, които той разказва. Действието в романа е в рамките на седмица, като настоящето и разказите за миналото се преплитат в едно цяло. Главният герой, Ахмет, ще ни разкаже историята на своя брат Мехмет, както и още много неща от своя живот.

Края на романа толкова ме изненада, че още се чудя от къде ми е дошло. Невинния и лежерен разказ е с финал, достоен за хорър жанра и изобщо не преувеличавам. Историите на двамата братя ще се слеят в една, а за да разберете кой е убиеца, трябва сами да решите една проста литературна задачка.

Много харесвам Ливанели, а на български могат да се прочетат още два негови романа - разкошния "Серенада" и по-сериозния "Щастие". И в трита  романа България присъства много силно под една или друга форма.



Превод от турски на Силвия Димитрова 

Издание на Книгопис

Във Goodreads

неделя, 16 февруари 2014 г.

Даниел Келман "Измерването на света"


"Даже и нещата да изглеждат стряскащи, не е зле да бъдат измервани" според Хумболт
...
 
"В този миг той разбра, че никой не желае да използва разума си. Хората искаха спокойствие. Искаха да ядат и да спят, останалите да са доброжелателни към тях. А да мислят не искаха." според Гаус
...

В "Измерването на света" става въпрос за двама учени, реални исторически личности, всеки с висок принос в областта си. На задната корица пише, че романа е извършил истинска революция в немските книжарници, оставил зад себе си по продажби Дан Браун и Дж. К. Роулинг. Така поднесената реклама обаче е нож с две остриета. Романа не е толкова лесен за четене, изказа на Даниел Келман е тежък, а ако нямаш някаква предварителна подготовка - няма да разбереш нищо от тази история. Ще поясня.

Единия герой е Карл Фридрих Гаус, математик, с голям принос не само в различни области на математиката, но и в природните науки, включително астрономията. Много се дразни на бавното мислене на хората като цяло. Ядосва се, че не живее по-късно когато ще има лек за зъбобол и няма да се налага да се вадят всички възпалени зъби. Дразни се на "тъпотата" на своите студенти, циничен е. Като цяло е голямо мрънкало, не просто не обича да пътува, а направо изпада в истерия, когато му се наложи да го прави. Сприхав е и се чуди на другия учен, който пък не се спря на едно място.

Този друг учен е Александър Фон Хумболт, немски естественик и изследовател. В една от неговите експедиции е открит перовскита (peroffskite), това е минерал, който представлява около 40% от масата на нашата планета. Въпреки изобилието му в недрата на Земята, този минерал не е забелязан, нито класифициран от геолозите чак до 1837г. Тези факти не се споменават в романа, там има други негови постижения, но по една случайност попаднах на тях в книгата на Димитър Съсълов "Животът на свръхземите". Въпросният минерал е изключително важен за откриването на такива планети. Но това е сега. В "Измерването на света" става въпрос за опознаване на собствения ни дом и Хумболт го прави с истинска откривателска страст. Да открива и класифицира растения, животни, скали, мини, вулкани и всякакви други природни ресурси, е буквално в кръвта му. Картографира непознати територии, изкачва високи върхове. Много методичен, много отдаден на работата си, вглъбен и малко странен.

Двамата изглеждат като пълна противоположност. Гаус живее в света на цифрите, изчислява орбитите на планети, а Хумболт - на открито, близо до природата и далече от дома си.

Авторът ни предлага своята интерпретация за живота на тези двама гении. В интерес на истината не става ясно, че те са били съвсем истински хора. Ако не се сетиш да се поразровиш, може да си прочетеш романа и без да знаеш този факт. Моя съвет е ако се захващате с тази трудна книга да отделите 5-10 мин. и да се запознаете с научните постижения на Хумболт и Гаус, в противен случай има голяма вероятност да я захвърлите още в началото. 

Единствената ми критика към Келман е стила на писане, който е избрал за този роман - твърде тежък ми дойде и това донякъде е опропастило цялата му хубава история.

Келман ми хареса много повече в "Слава" - съвременен роман, доста по-добре написан като стил. Четох го набързо, много ми хареса и ще го препрочета отново някой ден на спокойствие.



Превод от немски на Жанина Драгостинова

Издание на Колибри

Във Goodreads

събота, 15 февруари 2014 г.

Саймън Мордън "Теории за по̀лета"

...

"Теории за по̀лета" е книга две от поредицата за Метрозоната след "Уравненията на живота". Тъй като героите са едни и същи, е добре да се започне с първата част, защото иначе втората ще остане недоразбрана.

Още в началото на романа се озоваваме отново в Метрозоната, хм, малко поразрушена след като Самуил Петрович и компания се вихриха в предната част. Минало е известно време от тези събития, но не много, може би няколко месеца. За добре дошли в романа Сам открива как да направи изкуствена гравитация или антигравитация, но ние си знаем какъв е умник. Не остава време да се дивим на гения му, защото престрелките започват веднага. Този път се наместват американците, на които много им се иска да разберат какво точно се е случило в нощта, в която Метрозоната беше почти разрушена. На сцената се появява и нов фактор - Външните, чакали двайсетина години да дойде тяхното време.

Действието, разбира се, се движи шеметно и няма да разочарова никой. Събитията отново са съсредоточени в рамките на денонощие - две. Реалната и виртуална действителност се смесват съвсем естествено. Петрович тайно си комуникира с един интересен ИИ, чак му завидях. Този ИИ е не по-малко саркастичен от самия Петрович и аз лично много се забавлявах с разговорите им. Разбира се уникалното псуване на руски си остава запазена марка само на Пертович. Края на романа не остава никакво съмнение, че има и следваща част и колкото и да ми се иска да разбера какво ще се случи, ще изчакам българското издание. До колкото направих справка, историята на Петрович засега е в четири части.

Много приятен за четене, една идея по-лесен от първата част откъм технологии, виртуалност и ИИ, но със същото високо качество. Очаквам с нетърпение развитието на историята. Отново благодаря на Колибри за предоставеното ми копие и ги поздравявам, че издават този жанр :)

Още за романа в Книголандия
 


 Чудесен превод на Васил Велчев

 Художник на корицата Росен Дуков, наистина е наслада за окото

 Издание на Колибри

 Книга N 10 в поредицата Галактики

 Във Goodreads

събота, 8 февруари 2014 г.

Робърт Галбрейт "Зовът на кукувицата"

...

Мисля, че не остана човек, който не е разбрал, че зад името Робърт Галбрейт стои Джоан Роулинг, създателката на Хари Потър. "Зовът на кукувицата" е втория роман за възрастни на Роулинг след изключителния по мое мнение "Вакантен пост", който винаги с удоволствие препоръчвам. Във "Вакантен пост" действието се развива в провинциално градче в Англия и използвайки този фон Роулинг е поднесла един наистина много силен социален роман. "Зовът на кукувицата" обаче е чист криминален роман и няма съмнение за неговото жанрово позициониране.

Главните герои са двама - Робин, млада, щастлива, влюбена и усмихната, пристигнала наскоро в Лондон, за да живее с годеника си. Тя започва работа за седмица при Корморан Страйк, който е пълната ѝ противоположност. Той е малко тромав, изгонен току що от приятелката си, собственик на детективска агенция на практика пред фалит.

И както обикновено става при Страйк идва клиент с не много обещаващ случай, но поради липса на кой знае какъв избор той все пак се заема с него. Става въпрос за сестрата на този клиент, която се хвърля от прозореца на сградата, в която живее и случая е обявен за самоубийство. Въпреки че е проведено щателно разследване, още повече, че загиналото момиче е известен модел и позната в обществото фигура, убиец или мотив не е открит. 

Така че на нашия симпатичен тандем ще му се наложи да разплете тази история. Едновременно с това автора добавя нови и нови детайли към образите на героите и се е получило нещо много добро. Още във "Вакантен пост" много се впечатлих от героите на Роулинг, рядко човек попада на толкова живи и истински образи, всеки със своите и положителни, и отрицателни страни. Не ги гали с перце Роулинг, напротив - може да е доста брутална ако се наложи. И в "Зовът на кукувицата" положението с героите е единтично - толкова добре са изградени, че на края на романа ги чувствате като свои познати. Разбира се двата романа са много различни, затова нямам намерение да ги сравнявам, това което е общо е доброто писане.

Този роман поставя началото на серия с главен герой Корморан Страйк, така че ще видим поне още едно заглавие. Много се радвам, че Роулинг има планове да пише още, и то романи за възрастни, защото е наистина много добра. 

Много благодаря на Колибри за изпратеното ми копие от романа :)

Още за романа в Аз чета и Кноголандия 



 Превод на Надя Баева

 Издание на Колибри

 Във Goodreads