"...не е грешно да признаеш, когато не знаеш нещо. Ако не можеш да го направиш, никога няма да научиш нищо истински."
...
В света на Хауи хората живеят под земята, а излизането на вън е равнозначно на смърт - всъщност на вън излизат само осъдените на смърт, които на всичкото отгоре трябва да почистят външните сензори, за да могат хората отвътре да имат гледка към външния свят. Тези хора са чистачи и никога не се завръщат, защото радиацията отвън ги убива сравнително бързо след самото почистване.
Един от тези чистачи е самия шериф на тази общност, а неговото решение да излезе навън е дълбоко лично. Веднага след неговата 10-15 минутна разходка се налага да се избере нов шериф, а той се оказва Тя - Жулиета, точно като Шекспировата героиня. Жулиета ще се сблъска с неща, за които нито е готова, нито е предполагала за съществуването им. Следва шеметно бързо действие, с убийства, интриги и разкрития.
В средата на романа действието малко се забавя за да се запознаем по-отблизо с начина на живот на тези хора, който протича изцяло под земята; ресурсите са ограничени и следователно контролирани - както и раждането и смъртта. Този силоз има 100 нива, като всички са йерархично подредени и строго специализирани според нуждите на "града". Там хората също ходят на работа, децата - на училище; имат си и управляващи, освен шериф, един кмет и Информационен отдел, който "държи" тайните.
На Жулиета ѝ предстои да открие истината за този външен свят и то по не лек начин. Тя също ще излезне навън и ще открие какво има зад прословутия хълм, който скрива гледката от силоза.
Доста добра постапокалиптична фантастика, съвсем малко клиширана, историята все пак е интересна, а обратите никак не са малко, особено в началото. Останах предоволна! Авторът ми е непознат, ще прочета повече за него.
Превод на Ангел Ангелов
Издание на Прозорец с готина корица
Няма коментари:
Публикуване на коментар