понеделник, 18 март 2013 г.

Питър Уотс "Слепоглед"

"Каква е разликата между това да си мъртъв и просто да не знаеш, че си жив?"
...

Историята в този роман започва с един космически кораб, който се казва "Тезей". Гугъл ми припомня, че Тезей според гръцката митология е владетел на Древна Атина. Научаваме, че екипажа е прекарал 5 години в нещо като стаза и сега се събужда и има определена мисия. Човекът, който ще ни преведе през това се казва Сири.

Почти веднага след това се връщаме малко назад във времето, когато на Земята идват извънземните. Те се появяват под формата на над 60 хиляди малки светещи обекта, които само малко след това просто угасват в земната атмосфера. И толкоз. Тук надникваме и към реалността на света по това време, което е не много далеч от нашето собствено. Има, има какво да се види там. Картината на реалността обаче се разкрива по цялостно чрез самите герои.

Обратно на Тезей ще видим повече от екипажа, който е малоброен, но за сметка на това много интересен. Ще научим и още нещичко за нашия главен герой, признавам, че и той е адски любопитен. Междувременно корабът достига целта си и намира извънземните. Радвам се, че авторът ни е спестил досадните политически боричкания, които в действителност неминуемо ще се случат, но при всички положения са безинтересни за мен. Докато се развиват събитията около извънземните Уотс непрекъснато ни поднася фрагменти от живота на героите си по един доста оригинален начин.  

Това не е роман за първия контакт. Би било супер ограничаващо да му сложа такъв етикет. Това е роман за...хората.

"Слепоглед" е абсолютно разбиващ, фантастика от вида, който най-много ми допада - истинска наука, а не фантасмагории. Определено е предизвикателство както за въображението, така и за интелекта. Не е от най-лесните четива, но четенето му е истински пир за сетивата. Не на последно място романът много обогатява общата култура, поне за мен беше така. Да, питах Гугъл често докато четях. Може би тук е момента да спомена колко много труд е положила преводачката Елена Павлова в обяснителните бележки, признавам, че без тях нямаше да се справя толкова добре с романа. Допадна ми, че много от бележките й не са проста фактология за дадено явление или термин, а са предадени с нейни думи на много по-разбираем език. А бележките на самия автор в края на книгата направо могат да ви зашеметят, ако стигнете до там, хихи. Аз лично ще ги препрочитам доста доколкото се познавам.

Питър Уотс малко ми напомня на Дейвид Брин като отношение към живота, биологичен или не, към разума и интелекта - the things that matter most. А какво точно е blind sight, или слепоглед? Хубав въпрос :)

Не знам дали си личи от написаното колко много ми хареса романа, смея да твърдя, че е един от най- хубавите, които съм чела изобщо! (а аз съм чела доста, колкото и нескромно да звучи)


    Превод на Елена Павлова

   Издание на Изток-Запад, прекрасно оформено в техния
   добре познат стил, с онзи секси шрифт :)  
                
   

2 коментара: